Веселин Бешевлиев

Веселин Бешевлиев
	Веселин Бешевлиев
български историк и филолог
Роден	25 март 1900 г. София, Княжество България
Починал	9 октомври 1992 г. (92 г.) София, България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	История
Работил в	Софийски университет

Веселин Иванов Бешевлиев е български историк, епиграф и филолог. Член-кореспондент на Българската академия на науките е от 1941 г. Автор е на Първобългарски надписи (1935–36).

Биография

Роден е на 25 март 1900 г. в София в семейството на Иван Бешевлиев и Софка.^[1] Следва история и славянска филология в Софийския университет (1919–1920) и класическа филология в Германия — Хале, Йена и Вюрцбург (1920–1925), където завършва с докторат. Асистент (1925–1929), доцент (1929–1933) и извънреден професор по класическа филология в Софийския университет (1933–1944). Действителен член на Българския археологически институт (1933), член-кореспондент на БАН (1941). Ръководител на секция Епиграфика при Археологическия институт и музей при БАН (1958–1964) и на секция Етногенезис на балканските народи и историческа география на Балканите при Института за балканистика при БАН (1964–1972). Член на Унгарското ориенталско дружество. Носител на Хердерова награда през 1972 година. Действителен член на Саксонската академия на науките от 1974 година. Умира през 1992 г. в София.

Курсове в Софийския университет

Историческа граматика на старогръцкия език
История на старогръцкия език
Александрийска литература
Новогръцки език

Библиография

Докторска дисертация: Kritik der bisherigen Ansichten über den Gebrauch des Imperativs und des Optativs im griechischen Gebet. Würzburg, 1925.

Монографии

Гръцкият език в прабългарските надписи. – Годишник на народния археологически музей, 4, 1926.
Гръцки и латински извори за вярата на прабългарите. – ИЕИМ, 8–9, 1929, с. 149–334.
Първобългарски надписи. – Годишник на СУ истор.-фил. Факултет, 31, 1935, с. 1-162; 32, 1936, с. 1–48.
Вярата на първобългарите. – Годишник на СУ истор.-фил. Факултет, 35, 1939, с. 1–63.
Die protobulgarischen Inschriften. Berlin, 1963, 382 p.
Spätgriechische und spätlateinische Inschriften aus Bulgarien. Berlin, 1964, 235 p.
Първобългарски надписи. С., 1979, 296 с.
Die protobulgarische Periode in der bulgarischen Geschichte. Amsterdam, 1980, 546 p.
Първобългарите. Бит и култура. С., 1981, 167 с.
Прабългарски епиграфски паметници. С., 1981, 184 с.

Студии и статии

Чаши от черепи у прабългарите. – Годишник на СУ, Истор-филол. факултет, 22, 1926, с. 1–23.
Към прабългарските надписи. – Годишник на СУ, Истор-филол. факултет, 23, 1927, с. 1–20.
Der Titel kanárti keínos. – BZ, 32, 1932, р. 13–15.
Zu der Inschrift des Reiterreliefs von Madara. – Byzantinisch – Neugriechische Jahrbücher, 9, 1932, p. 1–35.
Нов прабългарски надпис. – ИБАИ, 7, 1933, с. 399–401.
Първобългарските надписи от Хамбарлин. – ИИД, 8, 1933, с. 24–48.
Исторически преглед на досегашните издания на първобългарските надписи. – Годишник на СУ, Истор-филол. факултет, 30, 1934, с. 1–12.
Към въпроса за тълкуването на надписите около Мадарския конник. – Годишник на СУ, Истор-филол. факултет, 30, 1934, с. 1–28.
Die byzantinischen Bestandteilen der protobulgarischen Inschriften. – ИБАИ, 9, 1935, с. 269–272.
Няколко бележки към българската история. – Годишник на СУ, Истор-филол. факултет, 32, 1936, с. 1–37.
Новият извор за поражението на Никифор I в България през 811 г. – Годишник на СУ, Истор-филол. факултет, 33, 1937, с. 1–8.
Плиска в географските карти от I-VII в. – МкП, 12, 1940, 3, с. 43–50.
Zur Deutung und Datierung der protobulgarischen Inschrift vor dem Ritterrelief von Madara, Bulgarien. – BZ, 47, 1954, p. 117–122.
Славянизми в прабългарските надписи. – В: Сборник в чест на акад. Ал. Теодоров – Балан. С., 1955, с. 99–103.
What was the title ptzirgou (ptzyrgou) boilas in the Protobulgarian inscriptions. – Bsl, 16, 1955, p. 120–124.
Les inscriptions du relief de Madara. – Bsl, 16, 1955, p. 212–254.
Надписите около Мадарския конник. – В: Мадарският конник. С., 1956, с. 51–113.
Византийски триумфални обичаи, акламации и титли у българите в IX в. – ИЕИМ, 3, 1958, с. 3–38.
Надпис ли е бил „Именникът на българските князе“. – ИАИ, 24, 1961, с. 1–8.
Die Anfange der bulgarischen Literatur. – IJSLP, 4, 1961, p. 116–145.
Protobulgarische Inschrift auf einer Silberschale. – Byzantion, 35, 1965, p. 1–9.
За славянските племена в Североизточна България от VI до IX в. – В: Преслав. I. 1968, с. 17–28.
Randbemerkungen über die „Miracula Sancti Demetrii“. – Byzantiná, 2, 1970, p. 285–300.
Zwei Bemerkungen zur historischen Geographie Nordostbulgariens. – In: Studia balcanica. 1. Recherches de géographie historique, Sofia. 1970, p. 69–78.
Die Kaiseridee beiden Protobulgaren. – Byzantiná, 3, 1971 p. 81–92.
Les inscriptions protobulgares et leur portée culturelle et historique. – Bsl, 32, 1971, p. 35–51.
Zwei Versionen bei Teophanes und Nikephoros dem Patriarchen. – RESEE, 9, 1971, p. 363–367.
Die Feldzüge des Kaisers Konstantin V. gegen die Bulgaren. – ЕВ, 1971, 3, р. 7–17.
Географското минало на Плиска и нейната околност. – Известия на Народния музей – Шумен, 6, 1973, с. 3–13.
Първобългарски амулети. – Известия на Народния музей – Варна, 9, 1973, с. 53–63.
Нов възпоменателен първобългарски надпис. – В: Сборник в памет на проф. Ал. Бурмов. С., 1973, с. 412–418.
Die Botschaften der byzantinischen Kaiser aus Schlachtfeld. – Byzantiná, 6, 1974, p. 73–83.
Към въпроса за девташларите. – Известия на Народния музей – Варна, 12, 1976, с. 1–7.

Бележки

↑ Деян Енев, Археологията на рода Бешевлиеви Архив на оригинала от 2018-12-19 в Wayback Machine., в-к Сега, 15 октомври 2005 г.

Външни препратки

[1] Деян Енев, Археологията на рода Бешевлиеви Архив на оригинала от 2018-12-19 в Wayback Machine., в-к Сега, 15 октомври 2005 г.

[1]